Честа практика напоследък е хората да се възползват от възможността да погасяват своите задължения, които не могат сами да покрият в резултат от някаква трудност, с помощта на рефинансиране на кредит. Резултата е те са коректни спрямо финансиралата ги институция, защото парите са платени до падежа.

До тук всичко изглежда наред нали? И клиентът, и фирмата са доволни и сякаш никой не е ощетен. За кредитополучателя рефинансирането носи следните плюсове – той се е издължил на фирмата, разполага и с чисто кредитно досие в Централния кредитен регистър и може да се нарече качествен като кредитоползвател. Това разбира се е когато вие използвате рефинансирането в единични и екстремни случаи. Когато то се превърне във ваша практика, тогава случаят е друг. Ако вие постоянно се прехвърляте от кредит в кредит? Ако го правите за повече от един кредит, дори за няколко? Губи се смисълът и изобщо ползата от първопричината за изтеглянето на кредита, които рефинансирате на кредит. Например – такса за обучение. Като в един момент след поредното рефинансиране вие вече не помните за какво е бил оригиналният бърз заем.

 

Освен това забравяйте че всеки следващ кредит, които теглите за да погасите предният, ако не е от безплатните кредити оскъпява предишния, докато в един момент сумата се е оскъпила вече многократно спрямо оригинала. Тук се отчитат многократно начислените допълнителни лихви и такси, които вече надвхъврлят сами по себе си първоначналната сума и то в пъти. А вие продължавата да плащате такива по един и същ повод. А бързият заем отдавна е заминал отвъд категорията бърз. В резултат се получава свръхзадлъжнялост, което превишава значително паричните възможностите на кредитополучателя, което го вкарва в порочната практика да е длъжник до живот. И в края на краищата това, което той се опитва да избегне го сполетява – принудително събиране на задълженията. Което съответно влияе отрицателно и върху неговите близки. А накрая той не се счита за коректен и никоя институция не иска да има работа с него а остават дълговете